ПТИЦАТА МИ ПОДАРИ....КРИЛО
/На С... осем пролети самa/
От болка с остри нокти
стържа по небето...
Следата да намеря, където отлетя.
С едно крило си тръгна, птицо -
другото остана у дома.
Осем пролети те чаках
да се върнеш.
Гнездото празно.
Крилото – сълзата го боля.
Целувах го, но то не ме усети
и не преболя.
Осем пролети,
в очите му цъфтят по
съмнало глухарчета,
а с празни шепи го оставя
вечерта...
Кажи ми, птицо, как
да те намеря...
И болката по теб да
укротя.
Стълба ли да вдигна до небето,
по нея да се върнеш у дома?
Осем пролети душата ми
повтаря... Ще те намеря някога...
Но не сега.
Някога. Това го знам...
Ще дойда и ще ти разкажа...
Колко много, без тебе ме боля!
© Веска Алексиева All rights reserved.
