17.04.2008 г., 20:11

Птицата на младостта

1.8K 0 24
 

                    Птицата на младостта

 

 

Яхнал грохналия кон на времето,

преследвах птицата на младостта,

заложил на суетата семето,

във мрежа исках да я уловя...

 

Удобна клетка бях й натъкмил

и как мечтаех да е вечно моя!

Безкрайна младост бих си подарил,

с крилете й политнал бих на воля...

 

Но тя капаните без жал съдра,

на погледа дори не ми отвърна...

Със плясък див небето изора.

А повече едва ли ще я зърна...

 

В мечтите мои тя сега гнезди,

в душата ми, болезнена и грешна...

Ех, младост моя!... Свободна си... Лети!...

Във друг живот отново ще те срещна...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...