Пущинак

Все ниски хоризонти и земя - лепило;

от леност - ориент - лоясали криле;

без капка идеал, пустиня и мъртвило,

доведено до хляба само битие.

Че ближният до тебе страда, ти не пука,

че просякът е петимен за къшей хляб,

че твоята храна е само за търбуха,

а пък духовната си хвърлил ти за скрап,

че Бог и Църква, вяра теб не са ти нужни,

че богаташът гледа по да е богат,

че в обществото по-добре е да си плужек...,

че власт се взема с лапите на тарикат,

че тъй я караш, сякаш ще живееш вечно,

че ти не знаеш - всичко тук е суета,

че живото моторче дрънка безсърдечно,

че без уши си за гласа на съвестта,

че вече няма нищо чисто, нищо свято,

че месим хляба си със сатанински квас...

Кажи ми, Боже, как ще си спасим душата,

щом нямаме в сърцата Твойта Ипостас?!