Oct 21, 2015, 7:11 PM

Пущинак

  Poetry » Civic
597 0 1

Пущинак

 

Все ниски хоризонти и земя - лепило;

от леност - ориент - лоясали криле;

без капка идеал, пустиня и мъртвило,

доведено до хляба само битие.

Че ближният до тебе страда, ти не пука,

че просякът е петимен за къшей хляб,

че твоята храна е само за търбуха,

а пък духовната си хвърлил ти за скрап,

че Бог и Църква, вяра теб не са ти нужни,

че богаташът гледа по да е богат,

че в обществото по-добре е да си плужек...,

че власт се взема с лапите на тарикат,

че тъй я караш, сякаш ще живееш вечно,

че ти не знаеш - всичко тук е суета,

че живото моторче дрънка безсърдечно,

че без уши си за гласа на съвестта,

че вече няма нищо чисто, нищо свято,

че месим хляба си със сатанински квас...

 

Кажи ми, Боже, как ще си спасим душата,

щом нямаме в сърцата Твойта Ипостас?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Върбан Колев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...