nellnokia (Нели Господинова)
225 4036
13.12.2010 г., 18:36 ч.

Пусия на герана 

  Поезия » Любовна
758 0 14

Пусия на герана


Хей, момко!

В приказките чувам, че те бива

и никнеш, дето никой те не сее.

Обувките навярно ти убиват –

до мен, комай, да доближиш не смееш.

Как гледаш ме с очите на ловеца!

Как мериш разстояния и криви!

И целиш се – мишена за стрелеца

съм явно. Гледам, много май те бива!

Със менците подрънквам от зарана –

да ги напиеш само смелост трябва.

Накрая ти е пътят, не остана –

не се цели, а китката ми грабвай!

Какво си мислиш – че е още рано? –

вода нагазил – жаден ще осъмнеш.

Софрата ти е къшей хляб от лани –

каквото си дробил – това ще сърбаш.

Отколе дебна среща на герана

да ме напиеш като луд гидия.

Ех, стана сякаш май каквато стана –

краката си ще взема да измия,

че гледането всеки май го знае.

С очите си поне да се напиеш.

Дано тогава смелост да добиеш! -

Гончията изобщо се не мае...

 

 

© Нели Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??