Пусия на герана
Пусия на герана
Хей, момко!
В приказките чувам, че те бива
и никнеш, дето никой те не сее.
Обувките навярно ти убиват –
до мен, комай, да доближиш не смееш.
Как гледаш ме с очите на ловеца!
Как мериш разстояния и криви!
И целиш се – мишена за стрелеца
съм явно. Гледам, много май те бива!
Със менците подрънквам от зарана –
да ги напиеш само смелост трябва.
Накрая ти е пътят, не остана –
не се цели, а китката ми грабвай!
Какво си мислиш – че е още рано? –
вода нагазил – жаден ще осъмнеш.
Софрата ти е къшей хляб от лани –
каквото си дробил – това ще сърбаш.
Отколе дебна среща на герана
да ме напиеш като луд гидия.
Ех, стана сякаш май каквато стана –
краката си ще взема да измия,
че гледането всеки май го знае.
С очите си поне да се напиеш.
Дано тогава смелост да добиеш! -
Гончията изобщо се не мае...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Господинова Всички права запазени
