"Пускам те да си отидеш

Бъди щастлив, обичам те!

Давам ти това, което казваш, че обичаш...

свободата твоя е!"

...

След като не мислиш да се върнеш

Няма ли да продължиш напред?

Няма ли да ме прегърнеш (за последно)?

Няма ли да гледаш радостно напред...

Гледам те в очите, но ти стоиш

Чакам те да тръгнеш... и ето: започна да вървиш!

...

Не мога да се боря срещу любовта!,

Но Тя казва ми, че ще се върнеш

След няколко години, или след лета

Ще те чакам ти при мен да се завърнеш...

...

Няма да забравя любовта!

Няма да забравя и твоята прегръдка,

в която сякаш обгръща ме света!

Там има светлина, но няма мъка!

Няма да забравя реалността!

Няма да се спотайвам вечно в самота,

в която сякаш залива ме страха!

Там има светлина, и чувствам мъка...