Пуста хубост!
Как ме мама тъй родила!
Гледам се - ще си посегна -
леле, колко съм си мила!
Бива ли такава хубост
вкъщи да стои - на скрито!
Вънка викат, че е лудост,
дето вдигам си полите.
Може ли крачета бели,
тънки... да не ги покажа?!
Пък мъжете - невидели -
пулят се. Ма много важно!
Аз нали съм си красива -
зад гърба ми нека плещят.
Толкоз хубост де ще видят -
ама топлят се на свещи!
Че такава сладурана
като мене - скъпо струва!
Тъй научила ме мама:
Дъще, всичко се купува.
Който иска да ме има,
да приложи фиш заплàтен.
Кастинг правя. С жури. Трима!
Писмен отговор ще пратя.
С гриф отгоре "Одобрен!",
с мойта хубост ненагледна,
сал един ще е ощастливен,
а фантазията му после... бедна! ;)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Попова Всички права запазени
