Изгазих толкоз лук,
заради тебе, Маро!
Пуста да останеш!
Чергата ми ти, откак подпали,
на земята гола вечер си захърквам!
Кошницата, дето ти оплетох,
фърли я в обора,
запокити всичките и шамари,
и фъндък не пусна, Маро!
През просото газиш боса,
де са новите патъци,
дето лани на събора ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация