Пуста Маро
Изгазих толкоз лук,
заради тебе, Маро!
Пуста да останеш!
Чергата ми ти, откак подпали,
на земята гола вечер си захърквам!
Кошницата, дето ти оплетох,
фърли я в обора,
запокити всичките и шамари,
и фъндък не пусна, Маро!
През просото газиш боса,
де са новите патъци,
дето лани на събора
ти ги купих, да са фукаш.
Гръм да та удари, Маро,
друг, ако та барни,
не речеш ли да си моя,
никой да ти са не радва!
Нема де да идеш, Маро,
ша ми паднеш на гюмето,
знам и аз едни чалъми,
щот съм майстор на чифтето!
Кротко агне ще ми станеш,
с моите пенизи,
ще престанеш да се репчиш,
само коня да поразиграя!
Тъй, да ма фишосаш, Маро,
на шашък да ма направиш,
няма да ти са размини,
ще ми сееш ти брашното!
Вече си на мушка, душо,
цаката ти фанах,
тая вечер наконти са,
па излез да са разодиш!
Тъй ша та чалдисам, Маро,
на исперингеч ша та обърна,
че на чорчик ша заождаш
и мед ша търчиш да ми носиш!!!
© Misteria Vechna All rights reserved.
