5.07.2007 г., 21:34 ч.

ПУСТИНЯ 

  Поезия
806 0 1

                                                ПУСТИНЯ
 
           В пустинята се ражда мистика и вятър.

           Вятърът отвява всички твои мисли в пространството.

           Душата ти гори, като пясъкът, пламтящ от слънцето.

           Кожата ти е стегната и гладка, напукана и жадна.


           Устните търсят капка вода.

            Животът е вода, а водата си ти.

            Тази вода искам аз да изпия, а не мога...

            Мечтите ми са оазис в пустинята.


            В мене стене пустош, а душата ми броди в грях.

            Този грях, може би си ти.

            Ти си сладкият грях, който ме погубва.
            Ти си роза в пустинята, която не пресъхва.


            Грубата материя съдира сърцето ми.

            Горещината попарва нозете ми.

            Любовта изпепелява душата ми.

            Страстта докосва тялото ми.


           Идва нощ и пустинята замира, ражда се студ.

           Този студ сковава, красивата ми душа.

           Аз съм парче лед, което само любовтта ти може да стопи.

           Ти се мъчиш да ме съживиш с ръцете си, но те не са достатъчни,

                         ако не участва сърцето ти...


           Пустинен полъх ме повява и аз съм пясъкът, разпръснал се...

© Бен Ар Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Първата строфа и последният стих са най-докосващи. Усеща се полъха на мистиката. Поздравления и от мен за красивото творчество.
Предложения
: ??:??