5.07.2007 г., 21:34

ПУСТИНЯ

1.3K 0 1

                                                ПУСТИНЯ
 
           В пустинята се ражда мистика и вятър.

           Вятърът отвява всички твои мисли в пространството.

           Душата ти гори, като пясъкът, пламтящ от слънцето.

           Кожата ти е стегната и гладка, напукана и жадна.


           Устните търсят капка вода.

            Животът е вода, а водата си ти.

            Тази вода искам аз да изпия, а не мога...

            Мечтите ми са оазис в пустинята.


            В мене стене пустош, а душата ми броди в грях.

            Този грях, може би си ти.

            Ти си сладкият грях, който ме погубва.
            Ти си роза в пустинята, която не пресъхва.


            Грубата материя съдира сърцето ми.

            Горещината попарва нозете ми.

            Любовта изпепелява душата ми.

            Страстта докосва тялото ми.


           Идва нощ и пустинята замира, ражда се студ.

           Този студ сковава, красивата ми душа.

           Аз съм парче лед, което само любовтта ти може да стопи.

           Ти се мъчиш да ме съживиш с ръцете си, но те не са достатъчни,

                         ако не участва сърцето ти...


           Пустинен полъх ме повява и аз съм пясъкът, разпръснал се...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бен Ар Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Първата строфа и последният стих са най-докосващи. Усеща се полъха на мистиката. Поздравления и от мен за красивото творчество.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...