5 jul 2007, 21:34

ПУСТИНЯ

  Poesía
1.3K 0 1

                                                ПУСТИНЯ
 
           В пустинята се ражда мистика и вятър.

           Вятърът отвява всички твои мисли в пространството.

           Душата ти гори, като пясъкът, пламтящ от слънцето.

           Кожата ти е стегната и гладка, напукана и жадна.


           Устните търсят капка вода.

            Животът е вода, а водата си ти.

            Тази вода искам аз да изпия, а не мога...

            Мечтите ми са оазис в пустинята.


            В мене стене пустош, а душата ми броди в грях.

            Този грях, може би си ти.

            Ти си сладкият грях, който ме погубва.
            Ти си роза в пустинята, която не пресъхва.


            Грубата материя съдира сърцето ми.

            Горещината попарва нозете ми.

            Любовта изпепелява душата ми.

            Страстта докосва тялото ми.


           Идва нощ и пустинята замира, ражда се студ.

           Този студ сковава, красивата ми душа.

           Аз съм парче лед, което само любовтта ти може да стопи.

           Ти се мъчиш да ме съживиш с ръцете си, но те не са достатъчни,

                         ако не участва сърцето ти...


           Пустинен полъх ме повява и аз съм пясъкът, разпръснал се...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бен Ар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Първата строфа и последният стих са най-докосващи. Усеща се полъха на мистиката. Поздравления и от мен за красивото творчество.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...