Пустиня
Огромната пустиня
е застлана със
вълна от пясък.
Стеле се той над нея
като дим.
Там нейде,
скрита сред безкрая,
се крие болката
на свят един.
Вървя през нея,
краката ми затъват,
очите ми сълзят
от лепкавия прах.
Вървя през времето,
пространството.
Назад се връщам
и чувствам болка,
но пък
не изпитвам страх.
Аз търся своите спомени -
заспали,
затрити зад стоманена
врата,
покрити с паяжини
и воали.
Захвърлени
във мрачна пещера.
Аз влезнах в криптата.
Запалих факла в мрака.
Обля ме хладна светлина.
Застанах пред олтара
и зачаках,
скован
от силата на древността.
Аз виждам светлина,
но тя ми носи мрак.
Изтича пясъка,
свещта догаря.
Съзирам фигура
по-черна от нощта,
към мен се носи
сред звука
на барабани.
Симфония от звуци,
взрив от светлини.
Картини, спомени
за щастие, сълзи.
Аз помня детството.
Раздялата боли.
Загубен свят
зад непристъпни
планини.
Магията е в мен.
Аз чувствам свобода.
Наивни мисли
носят красота.
Отново вярвам
в добрите неща.
Щастлив, престъпвам
прага на нощта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Проданов Всички права запазени
