ПУСТИНЯ
Между редките спящи оазиси прашни
този свят е пустиня с напукани устни.
Тук самумът е бог, тук са жегите страшни
и миражите скитат далечни и пусти.
Жълти пясъци парят петите ни боси
и засипват години, столетия, ери;
в тези тягостни ери е всъщност въпросът:
утре жаркото “днес” ще е някакво “вчера”.
Утре бавният ход на великата Вечност
ще смени битието на тази вселена –
всичко близко ще стане безкрайно далечно, ...