Пустиня

14 апр. 2013 г., 16:43

Поэзия

643 0 5

ПУСТИНЯ

Между редките спящи оазиси прашни

този свят е пустиня с напукани устни.

Тук самумът е бог, тук са жегите страшни

и миражите скитат далечни и пусти.

Жълти пясъци парят петите ни боси

и засипват години, столетия, ери;

в тези тягостни ери е всъщност въпросът:

утре жаркото “днес” ще е някакво “вчера”.

Утре бавният ход на великата Вечност

ще смени битието на тази вселена –

всичко близко ще стане безкрайно далечно,

всичко мъртво ще блесне за миг съживено.

Утре тази пустиня на мъртви миражи

ще е дъно на синя стихия солена

и ще цъфнат корали по пясъка влажен,

като алени сухи цветя вкаменени.

И ще плуват чудовищни риби,

където

днес по дюните скитат камилски кервани;

ще синеят под слънцето нови морета

и вълните ще кипват сред сребърна пяна.

Нека кипват!

И нови слънца да изригнат!

Нека бялата Вечност се спре, за да види

как горещите пясъци днешни ще стигнат

да заченат със бисери хиляди миди.

Пари мъртвият пясък, на вечност орисан,

мътно слънце миражно над пясъка свети.

Но безкрайните дюни са бременни с бисер.

Трябва само да станат дъна на морета...