Пясъчен човек

5.02.2017 г., 18:50 ч.

Поезия » Философска

693 1 0

Аз съм пясъчен човек
и безмилостен бурен вятър
надалеч ме разпилява
отвъд безкрайния хоризонт.
Натрошен и изсъхнал,
разпадам се бавно.
И със смъртен поглед извръщам очи
към сетната олющена песъчинка.
А вятърът фучи, ехти, зове,
зове да брулим заедно
из ширините на вечната пустош...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Не бих го определил точно като философия, но какво пък...

Пясъчен човек

Искате да прочетете повече?

Предложения