9.10.2005 г., 19:12

Пясъчни кули

2.4K 0 0
Две деца строяха
на плажа тих, чертог -
за бляновете стряха
и славата на Бог.

Със кули по-изящни,
телата във балет,
с градините висящи
в омаен водосвет.

С рекички и алеи,
с прозорци и портал,
с площадът който грее
във радост ведра, цял.

С горички от планктони
и храм от сив рапан,
във тъмното му лоно
навярно краля сам,

бе паднал на колене,
главата ниско свел,
за хората големи
бе чул или прочел...

И замъкът видяха,
другите деца,
почувстваха заплаха,
защо ли и каква,

така и не разбраха,
но скачаха с пети,
и в този миг растяха.
Светът не е мечти.

И чужди щом погазваш,
оставаш сам без тях,
олеква твойта пазва
от крехкост и от страх.

А двамата градяха,
градят си и сега,
изглежда полудяха...
Останаха деца.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...