27.10.2015 г., 20:54

Пълна искрица

599 1 7

За приятеля, който прегръщам,
когато в милия спомен се връщам,
за старите близки, преминали в ехото,
които и днес са на пейката в селото,
за любовта към любимия мъж
и онази още нецъфнала ръж,
за нощите нежни, събуждащи страст,
завъртели света до несвяст,
за Коледа топла с аромата на хляб,
когато прекрачваш входния праг,
за детето с къдрици в мечтите изваяно,
което отваря подаръка смаяно,
за спокойните вечери в домашен уют,
когато навън е белият студ,
за бъдеще мило, още несбъднато,
искрата ще виждам във тъмното.
 

Е.И.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Оптимистично!
  • Владимир, Валери,
    благодаря, че прочетохте!
  • Харесах! Поздрав!
  • Благодаря ви, че прочетохте и бяхте с мен. Цеца, благодаря за споделеното. Един приятел има лаф "Лудите, да живеят лудите!" Та, в тях има много искренност и Любов. Ина, е тук ме шашардиса! Много обичам детски филмчета. Има едно култово анимационно филмче - Малкото пони. Та, там едно от понитата се нарича Искрица....Олееее, сега ми "светна"! Другия филм се казва "Контакт". Героинята се казва Ели
  • "В Силистра има един младеж, който често се разхожда в парка и си говори сам на доста висок тон. Младежът е с психическо разстройство и се казва Ангел. Обикновено хората се страхуват от него, отбягват го или му се подиграват, а на мен ми е мъчно, че децата получават недостоен личен пример как да се държат с различните от тях.

    Когато Алекс беше малко бебе и обикалях парка с количката, Ангел често вървеше с мен или сядаше до мен на пейката, за да си говорим. И забелязвах, че щом срещне разбиране той говори доста адекватно и на много теми. За известно време той се изгуби от града и предполагам е бил в психиатрия. Преди малко го срещнах в центъра. Той ме видя, кимна ми, приклекна до Алекс, погледна го в очите и започна да му говори. Отдавна не бях виждала някой да приклекне на улицата до дете и душата ми се напълни. Един луд… И после Алекс го хвана за ръката и тръгнаха напред. Като се разделихме попитах Алекс дали го е харесал, надявайки се тайничко да прилича на мен в това отношение и да бъде толерантен с различните. И той ми отговори: – Ами дааа, нали затова му хванах ръката, за да летим заедно… ………….
    А на нас нормалните кой ни е казал, че е нормално все да бързаме и да нямаме време да приклекнем на улицата, за да полетим с тези, които обичаме най-много от всичко – децата ни!"

    от профила на Десислава ИваНова Публикацията няма за цел да унижи различните, а да ни накара всички нас да се замислим над някои несъществени на пръв поглед неща от живота!


    Току-що го прочетох и се просълзих, защото е покъртително...

    Искрица и ангели в тъмното все още явно има...

    Търси я и хвани я тази искрица-надежда, Елена!!!

    Публикувах тази житейска история тук, за да я прочетат и други,
    с мисълта за ангелите по пътя ни...

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...