Пълна искрица

Поезия » Друга

599 1 7

За приятеля, който прегръщам,
когато в милия спомен се връщам,
за старите близки, преминали в ехото,
които и днес са на пейката в селото,
за любовта към любимия мъж
и онази още нецъфнала ръж,
за нощите нежни, събуждащи страст,
завъртели света до несвяст,
за Коледа топла с аромата на хляб,
когато прекрачваш входния праг,
за детето с къдрици в мечтите изваяно,
което отваря подаръка смаяно,
за спокойните вечери в домашен уют,
когато навън е белият студ,
за бъдеще мило, още несбъднато,
искрата ще виждам във тъмното.

Е.И.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

adaruna (Съби Седник)

Оптимистично!

2017-12-11T09:14:47+02:00
e4i (Елена)

Владимир, Валери,
благодаря, че прочетохте!

2015-11-04T16:57:16+02:00
Търсещия (Владимир Владимиров)

Харесах! Поздрав!

2015-10-28T13:43:53+02:00
e4i (Елена)

Благодаря ви, че прочетохте и бяхте с мен. Цеца, благодаря за споделеното. Един приятел има лаф "Лудите, да живеят лудите!" Та, в тях има много искренност и Любов. Ина, е тук ме шашардиса! Много обичам детски филмчета. Има едно култово анимационно филмче - Малкото пони. Та, там едно от понитата се нарича Искрица....Олееее, сега ми "светна"! Другия филм се казва "Контакт". Героинята се казва Ели

2015-10-28T13:19:46+02:00
cvqt (Цеца Тодорова)

"В Силистра има един младеж, който често се разхожда в парка и си говори сам на доста висок тон. Младежът е с психическо разстройство и се казва Ангел. Обикновено хората се страхуват от него, отбягват го или му се подиграват, а на мен ми е мъчно, че децата получават недостоен личен пример как да се държат с различните от тях.

Когато Алекс беше малко бебе и обикалях парка с количката, Ангел често вървеше с мен или сядаше до мен на пейката, за да си говорим. И забелязвах, че щом срещне разбиране той говори доста адекватно и на много теми. За известно време той се изгуби от града и предполагам е бил в психиатрия. Преди малко го срещнах в центъра. Той ме видя, кимна ми, приклекна до Алекс, погледна го в очите и започна да му говори. Отдавна не бях виждала някой да приклекне на улицата до дете и душата ми се напълни. Един луд… И после Алекс го хвана за ръката и тръгнаха напред. Като се разделихме попитах Алекс дали го е харесал, надявайки се тайничко да прилича на мен в това отношение и да бъде толерантен с различните. И той ми отговори: – Ами дааа, нали затова му хванах ръката, за да летим заедно… ………….
А на нас нормалните кой ни е казал, че е нормално все да бързаме и да нямаме време да приклекнем на улицата, за да полетим с тези, които обичаме най-много от всичко – децата ни!"

от профила на Десислава ИваНова Публикацията няма за цел да унижи различните, а да ни накара всички нас да се замислим над някои несъществени на пръв поглед неща от живота!

Току-що го прочетох и се просълзих, защото е покъртително...

Искрица и ангели в тъмното все още явно има...

Търси я и хвани я тази искрица-надежда, Елена!!!

Публикувах тази житейска история тук, за да я прочетат и други,
с мисълта за ангелите по пътя ни...

2015-10-28T04:53:47+02:00