10.04.2005 г., 19:51

Пълнолуние

1.2K 0 0

Небе, нощ, влага, капки, луна, път, топлина,
красотата на слаба и в зенит светлина,
прорязана в средата от жицата на лудостта.
Бял пух, не, коприна или просто мъдростта
на вековете през взора и - съвършенство.
И ето гине моето съзнание в блаженство.
Под нея в тъмнина аз диря в свойта далечина
красива лунна, жива, пълна, кръгла светлина.
Катран, навсякъде е, ето! - огнена искра - луна, зеница, око.
Обсебен от мечти, в ехото на мойто тяло питам "Кой ни наблюдава? Защо?"
Дали защото, там горе, задушена от самотата
търси тя едничък смисъл до дъното, в душата?
Преде завеса лека, коприна пада пред поглед устремен,
при все прозрачна, непосилно през нея е да погледна заслепен.
Не се предава още, вятърът е с нея, помага със студена страст.
Зная, да зная! Тя ще види туй що невидимо е - от душата част.

 
Звездата близо е, в прегръдката на нежните лъчи,
въпрос, а той мълчи - "Защо блещукаш, гаснеш ли?"
Задушен дали умира, неспособен дъх да вземе,
(при все че други чакат теглото им той да поеме)
заради силната, тиха, най-нежна ласка на луната
или гори, изгаря, от нея далеч и близо, загледал красотата,
накрая молиш и се жадно - тъмнина, извикай мойто име!
Спаси замръзнал огън вътре в мене събуди - спаси ме...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...