Пълнолуние
Човешка простота гние,
а молитвата ми за вас,
белотата чака да пробие,
и отново и отново остава без глас.
Късче от кървавата луна
пада на мръсната земя,
потънала в отровна мъгла,
а всичко тъне ли тъне в тъма.
Опустошителната огнена вихрушка,
увива душите ви чисти,
изчистени от черната градушка...
дори мозъците ви разяждат се от листи.
Смърт, светлина, плач,
разсейват малко по малко,
а със спускането на грозния здрач,
губи се човешкото ви... жалко.
Върколак отхапва парче мърша,
на труп, обесен на бесило,
чиито врат е бил прекършен,
като душите ви – вони на гнило.
а молитвата ми за вас,
белотата чака да пробие,
и отново и отново остава без глас.
Късче от кървавата луна
пада на мръсната земя,
потънала в отровна мъгла,
а всичко тъне ли тъне в тъма.
Опустошителната огнена вихрушка,
увива душите ви чисти,
изчистени от черната градушка...
дори мозъците ви разяждат се от листи.
Смърт, светлина, плач,
разсейват малко по малко,
а със спускането на грозния здрач,
губи се човешкото ви... жалко.
Върколак отхапва парче мърша,
на труп, обесен на бесило,
чиито врат е бил прекършен,
като душите ви – вони на гнило.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Андрей Тарковски Всички права запазени
