17 апр. 2007 г., 00:13

Пълнолуние 

  Поэзия
696 0 1
Човешка простота гние,
а молитвата ми за вас,
белотата чака да пробие,
и отново и отново остава без глас.

Късче от кървавата луна
пада на мръсната земя,
потънала в отровна мъгла,
а всичко тъне ли тъне в тъма.

Опустошителната огнена вихрушка,
увива душите ви чисти,
изчистени от черната градушка...
дори мозъците ви разяждат се от листи.

Смърт, светлина, плач,
разсейват малко по малко,
а със спускането на грозния здрач,
губи се човешкото ви... жалко.

Върколак отхапва парче мърша,
на труп, обесен на бесило,
чиито врат е бил прекършен,
като душите ви – вони на гнило.

© Андрей Тарковски Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??