20.07.2016 г., 16:38

Пълнолуние

425 0 0

Не, не е възможно това,

луната да е толкова пълна,

а да няма живот и хора там.

А как искам от моята Земя

да мога скришом да надзърна

това сивото, море ли е или океан.

 

Виждаш ли как месечината

е прегърнала нашата планета.

Казват, че тя е била причината

да се бунтуват реки и морета.

Но аз знам, че само в нощта

когато Луната вече е изгряла.

Тогава излиза навън и любовта

и за теб сродна душа е избрала.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

2016

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...