Jul 20, 2016, 4:38 PM

Пълнолуние

  Poetry » Civic
428 0 0

Не, не е възможно това,

луната да е толкова пълна,

а да няма живот и хора там.

А как искам от моята Земя

да мога скришом да надзърна

това сивото, море ли е или океан.

 

Виждаш ли как месечината

е прегърнала нашата планета.

Казват, че тя е била причината

да се бунтуват реки и морета.

Но аз знам, че само в нощта

когато Луната вече е изгряла.

Тогава излиза навън и любовта

и за теб сродна душа е избрала.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Перфанов All rights reserved.

2016

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...