25.11.2009 г., 10:06 ч.

Пълнолуние 

  Поезия » Философска
551 0 4

При пълнолуние петлите бдят на двора

и съобщават времето през час.

А аз се будя с демони да споря

за изгрева, макар и не на глас;

 

за утрото, което ще събуди

последните нецъфнали цветя,

за пъстрите игриви пеперуди,

за птиците, с които ще летя...

 

При пълнолуние мечтите ме отнасят

в най-чудния, в най-приказния свят,

където самодиви ми пригласят,

където буйни извори димят.

 

И тихо мойте сънища се сливат

с божествената сила на нощта

и неусетно кротко ме приспиват,

за да посрещна причестен деня.

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??