При пълнолуние петлите бдят на двора
и съобщават времето през час.
А аз се будя с демони да споря
за изгрева, макар и не на глас;
за утрото, което ще събуди
последните нецъфнали цветя,
за пъстрите игриви пеперуди,
за птиците, с които ще летя...
При пълнолуние мечтите ме отнасят
в най-чудния, в най-приказния свят,
където самодиви ми пригласят,
където буйни извори димят.
И тихо мойте сънища се сливат
с божествената сила на нощта
и неусетно кротко ме приспиват,
за да посрещна причестен деня.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
Чудни!