Пълнолуние /ред./
Луната кръглолика ни поглежда -
усмихната и бяла, и добра.
Тя винаги е носила надежда
за утрото след нощната тъма.
А то ще бъде с цвят на песен,
излитнала от покрива висок,
зареяла се между облакът несресан
и спряла се над палав водоскок.
Тъй погледи отправяме към Нея -
светило звездно в тъмното небе.
Красива е, когато я поглеждаме
и влюбени държим се за ръце.
Тя вихъра в сърцата ни обръща -
кръвта ни скоростно по вените лети.
В застой ако остане, ще се срещнат
лицата, двойните - и лоши, и добри.
Умора бавно всеки ден ни покорява,
оставим ли се - няма да сме ние!
Пред всеки ще докажем с всички сили
човешкото, което в нас тупти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
