Пълнолунна любов
Заминал бе. Луната вълча,
оглася януарските земи.
Вие, с копнеж да си го върне.
Ледена самота трепти.
През февруари още тихо го оплаква,
завивки заснежени тя тъче,
нарича ги, че ще загърнат някога
лъчистите му, мъжки рамене.
Март идва. И събужда топлината
на Слънцето възлюбено сърцето.
И като червей се промъква от земята, ...