Пълнолунна любов

Заминал бе. Луната вълча,
оглася януарските земи.
Вие, с копнеж да си го върне.
Ледена самота трепти.
През февруари още тихо го оплаква,
завивки заснежени тя тъче,
нарича ги, че ще загърнат някога
лъчистите му, мъжки рамене.
Март идва. И събужда топлината
на Слънцето възлюбено сърцето.
И като червей се промъква от земята,
и търси на любимата ръцете.
И там, в априлската омая,
се раждат срамежливи съзерцания,
Луната в розово мечтае,
предчувстваща сбъднати желания.
По майските ливади тичат двама,
всеки сляп и глух е за света,
цветята легло нощем ще им станат,
за тях ще шепнат тихо сутринта.
През юни дом ще построи
за нея той из цветните градини
и в ягодовите, лунни очи,
ще се кълне, че любовта им е завинаги.
Идва юли, а светът го величае,
над всички ярко той искри,
Луна рогата обожава го в мълчание,
само въздишката й, влюбена, ехти.
През август дар от него търси,
съзрялата есетрова Луна,
частичка слънчева да я изпълни,
общ дъх да вдишат и така
в септември чудо да се случи.
Напук на захладнелите лъчи,
Луна жътварска своя дар получи -
сребърна рожба с златисти очи.
Иде октомври. Светлина пребледняла.
Нейде зад облаци крие се той.
Луна ловува, за любов изгладняла.
Той другаде раздава своя зной.
И среброто лунно не блести,
син мраз по лицето й се вее.
Само детските, златни очи
сила дават небосклона да огрее.
И сред ноемврийски листопади,
с бобрите дом строи,
синът й слънчев, за лято гладен,
сън зимен тихо там да спи.
Декември идва. Светът празнува.
Сълзите сребърни кой ли видя?
Скована, студена, никой не я чува...
Върни се, Слънце, при своята Луна...

10.01.2020г.
гр. Сопот