Братчето ми славен Гого
думички "не знам","не мога"
в речника си не познава,
всуе се светът надява.
Първи ден е от април,
пакостчици е скроил,
да не тъне в дрямка, скука,
съживява комшулука.
Котките се изпокриха,
кучета куйрук подвиха,
стъпват кротки и смирени,
неми като бели мрени.
На шегата днес е ден.
Гого, чист и пременен
в Габрово на фест замина
с важни гости от чужбина.
Шегобийци надойдоха,
сцени, пъстра суматоха.
Ще избират Хитър Петър,
търсят се лъжи на метър.
Братчето ми даровито,
палаво и упорито,
вместо да разкаже глуми,
наумило е золуми.
Сля се с трупа театрална
и костюм надяна тайно.
С шествието дефилира,
дегизиран и гримиран.
Търсиха го дълго всички
госпожи, съученички,
с личицата натъжени
щураха се притеснени.
Да се връщат стана време,
как без Гого влак да вземат.
Вдигна се внезапно врява –
цял театър се задава.
А начело – Гого тича,
че класа си най обича.
Вицове надипли в стихо–
мигом му греха простиха.
© Светличка Всички права запазени