Първа радост и последна грижа
По тротоара вчера кротко движа
и сладоледа си безгрижно ближа.
Зазяпам се пред някоя витрина,
поспра за малко, после си отмина.
Какво ме сполетя ще ви разкажа.
Жена извика, разкрещя се даже:
„Я виж го ти, мръсника гнусен,
как на разсеян прави се изкусно.
Какво си зяпнал тука, казвай, дърто,
или след минутка ще си мъртъв!...”
Аз бил съм спрял пред розова витрина,
пък тя била на секси-магазина!
След мене благоверната вървяла
и как се спирам тук и там видяла.
Пред мен реклами най-различни
на атрибути все по-еротични:
„Възбуждащи”, „задържащи”... То – много!...
На тез неща отдавна казах сбогом.
А мойта бълва врели-некипели:
„Защо не питаш имат ли банели?
Нали те знам какъв си сладострастник -
подарък търсиш! То е много ясно!
Шавливи фръцли Бог наспорил – има,
освен акъла, и парите взимат!”
Въздъхнах само: „Млъквай, бабо, хайде!
А беше време ги надувах като гайди.
Сега са ми съвсем последна грижа,
а първа радост – сладолед да ближа!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Edmon Nazarian Всички права запазени
