Първа радост и последна грижа
По тротоара вчера кротко движа
и сладоледа си безгрижно ближа.
Зазяпам се пред някоя витрина,
поспра за малко, после си отмина.
Какво ме сполетя ще ви разкажа.
Жена извика, разкрещя се даже:
„Я виж го ти, мръсника гнусен,
как на разсеян прави се изкусно.
Какво си зяпнал тука, казвай, дърто,
или след минутка ще си мъртъв!...”
Аз бил съм спрял пред розова витрина,
пък тя била на секси-магазина!
След мене благоверната вървяла
и как се спирам тук и там видяла.
Пред мен реклами най-различни
на атрибути все по-еротични:
„Възбуждащи”, „задържащи”... То – много!...
На тез неща отдавна казах сбогом.
А мойта бълва врели-некипели:
„Защо не питаш имат ли банели?
Нали те знам какъв си сладострастник -
подарък търсиш! То е много ясно!
Шавливи фръцли Бог наспорил – има,
освен акъла, и парите взимат!”
Въздъхнах само: „Млъквай, бабо, хайде!
А беше време ги надувах като гайди.
Сега са ми съвсем последна грижа,
а първа радост – сладолед да ближа!...
© Edmon Nazarian Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, за отзивите. Г-жо Антонова, лирическият защитава мъжката си чест с това "ги надувах като гайди" при вербалната агресия и заканата за смърт от нежната му половинка! Наистина не е никак поетично, но трябва да го разберем - той е мъж, а не лукова глава, нали?...
-
Брех, много лошо бабе... да не е случайно... Строга господарка?...
🤣
Поздравявам те. -
"Друго не близвам" - рекламата на сладоледа, е поднесена много фино еротично, а твоето близване с "ги надувах като гайди" особено (последният куплет) си е чисто улична поезия.
Очаквах на финала нещо по-забавно и многозначно. -
Хареса ми!
Ура за сладоледа
🍧🍨 -
Благодаря!
-
Бива те!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
