Първи обяд
Ще трябва да се правя на "възпитан"
и стихчета дори да изрека...;
а пък наум и двамата се питаме
кога най-сетне ще те съблека?
Защо се дебнем? Толкова е просто:
из въздуха край нас се носи искането.
Но си нащрек - да не реша, че... много гости...
И чакаш още малко "да ми писне".
По кривите пътеки? Част от щастието?
А може да се каже и направо:
ти искаш да си все "основно ястие".
Аз гледам за десерт да те оставя.
......................................................................
Е, свърши... Или почна? Не е ясно.
Все пак за първи път допряхме устни.
Той, апетитът, казват, идвал с яденето.
Но как го сготвихме чак толкоз вкусно?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Белчев Всички права запазени
