Първи опит за поезия... породена от амнезия
Вярваш ли че
някога на любовта
ù пречи много
детската невиност и мечта
А когато много заболи
гасиш сърце със спирт и курви зли
и макар да си наясно че е грешка
и макар и да се чувстваш... проста пешка
Ето че пак търсиш любовта
задушен от чуствата си нежни чак червив
във стих
красив ала бездушен и не жив
тъкан от думи хубави но празни
написан там от
някого си
някъде си
някога си
и на някоя си секси пичка... да се мазни
И когато неразбран
те оплюят там умниците
които пишат с дар голям
теб - дори не ти и пука
щот си знаеш че си пешка
и окото не ти мига даже
щот нясно си че писането ти е също
просто плетена във думите брътвежка
но ти иде да извикаш
чак да изкрещиш...
ЛЮБОВТА ЖИВЕЕ СЕ БЕ ХОРА... ЛЮБОВТА НЕ ВИ Е ПРОСТО СТИХ
Може би съм стихотворно-неграмотен
туй не не значи че в живота си
пропаднал съм
пък ако ще и поетично-смотан...
и дори и да не вдявам много от поезия
любовта живея си не в думички
по детски
тъй... сред римички
и не в амнезия
Любовта за мен е ГЕОДЕЗИЯ
и ако и от рими много не разбирам
сондирам просто бе... сондирам
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стилиян Станчев Всички права запазени
