4.11.2024 г., 17:57

Първият есенен дъжд

273 1 2

ПЪРВИЯТ ЕСЕНЕН ДЪЖД

 

Небето върху Варна се нагрочи,

изсипа в парка тонове вода,

и кметът тротоарните си плочи

излезе да намести под дъжда,

 

джебчийките се метнаха в таксито,

запрашиха по родните места,

а травеститът пиеше мохито –

спрей от лимон и мента за уста,

 

морето дигна кръвно седем бала

и плажът просна дрипаво кече,

изтъркули се лятото в канала

като пъстраче лимка на момче,

 

клошарите във подлеза се скриха,

извадиха три зара за барбут,

а аз написах тия два-три стиха

по бялото поле на вестник „Труд”,

 

и – леко трезвен, сам – и тъй далечен,

пак ще разгръщам плажния камъш...

И в сетната през Варна лятна вечер

ще се изгубя в есенния дъжд.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • морето дигна кръвно седем бала
    и плажът просна дрипаво кече,

    Няма такава поезия!
  • Меланхолията на есенна Варна ми е любима. Поздравления за творбата!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....