4.11.2024 г., 17:57

Първият есенен дъжд

272 1 2

ПЪРВИЯТ ЕСЕНЕН ДЪЖД

 

Небето върху Варна се нагрочи,

изсипа в парка тонове вода,

и кметът тротоарните си плочи

излезе да намести под дъжда,

 

джебчийките се метнаха в таксито,

запрашиха по родните места,

а травеститът пиеше мохито –

спрей от лимон и мента за уста,

 

морето дигна кръвно седем бала

и плажът просна дрипаво кече,

изтъркули се лятото в канала

като пъстраче лимка на момче,

 

клошарите във подлеза се скриха,

извадиха три зара за барбут,

а аз написах тия два-три стиха

по бялото поле на вестник „Труд”,

 

и – леко трезвен, сам – и тъй далечен,

пак ще разгръщам плажния камъш...

И в сетната през Варна лятна вечер

ще се изгубя в есенния дъжд.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • морето дигна кръвно седем бала
    и плажът просна дрипаво кече,

    Няма такава поезия!
  • Меланхолията на есенна Варна ми е любима. Поздравления за творбата!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...