ПЪРВИЯТ ЕСЕНЕН ДЪЖД
Небето върху Варна се нагрочи,
изсипа в парка тонове вода,
и кметът тротоарните си плочи
излезе да намести под дъжда,
джебчийките се метнаха в таксито,
запрашиха по родните места,
а травеститът пиеше мохито –
спрей от лимон и мента за уста,
морето дигна кръвно седем бала
и плажът просна дрипаво кече,
изтъркули се лятото в канала
като пъстраче лимка на момче,
клошарите във подлеза се скриха,
извадиха три зара за барбут,
а аз написах тия два-три стиха
по бялото поле на вестник „Труд”,
и – леко трезвен, сам – и тъй далечен,
пак ще разгръщам плажния камъш...
И в сетната през Варна лятна вечер
ще се изгубя в есенния дъжд.
© Валери Станков Всички права запазени
и плажът просна дрипаво кече,
Няма такава поезия!