Първият ми стих
(посветен на него)
В несбъднат сън те превърнах,
отразена болка в огледало от самота.
Срещнах те, но не те прегърнах...
Здравей, любов, как си сега?
С лунен венец сърцето обкичих,
а погледът празен остава. Дали?
Бавно и нежно попивах те,
като сълза от невинни детски очи.
Като река във мене се вливаш,
гориш ме, париш дори.
Искам те, но накъде отиваш?
Не мога да открия твойте следи...
Остави ме бездиханна,
както всеки път преди.
В косата ти - буйна, омайна,
усещаш ли още мойте сълзи?
В несбъднат сън те превърнах,
отразена болка в огледало от самота.
Срещнах те, но не те прегърнах...
Чао, любов, сбогом засега...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Пенчева Всички права запазени
