Ще поскитам из алеите морски.
Бавно до морето ще стигна,
ще затворя очите за злобата хорска,
на слънцето сгушено ще намигна .
Пясъкът от чувствата ще диша.
В ръцете песъчинките изтичат.
Сърцето ми по теб въздиша.
Вълните в мен стихове отмиват
и плиснала се нежност ме покрива.
Дойдох, море, да си почина
от чувства оковаващи и силни.
Дойдох, за ти кажа доста -
уж скитах се, уж търсих поста,
но шумът на твоите води
в топлата ласка днес ме приюти.
Не се загубих!
Исках да съм ничия!
Чайките очите ми да вземат.
Първо ти, море, да ме превземеш.
© Радка Иванова Всички права запазени