17.01.2008 г., 11:54

Първо ти !

789 0 5
 

Ще поскитам из алеите морски.

Бавно до морето ще стигна,

ще затворя очите  за злобата хорска,

на слънцето сгушено ще намигна .

Пясъкът от чувствата ще диша.

В ръцете песъчинките изтичат.

Сърцето ми по теб въздиша. 

Вълните в мен  стихове отмиват  

и плиснала се нежност ме покрива.

Дойдох,  море, да си почина  

от чувства оковаващи и силни.

Дойдох, за ти кажа доста -

уж скитах се, уж търсих поста,

но шумът на твоите води  

в топлата  ласка днес ме приюти.

Не се загубих!

Исках да съм ничия!

Чайките очите ми да вземат.

Първо ти, море, да ме превземеш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радка Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички , зареждате ме с много сила!
  • Море необятно от сълзи и спомени
    пред тебе всеки изплаква душата си
    а ти все събираш сълзите отронени
    и пазиш ги свято - дълбоко в недрата си...

    Много нежна изповед. БРАВО!!!
  • Красив стих, пишеш прекрасно!!!
    Поздрав!
  • хубаво е, много е хубаво!
    с обич, Радка.
  • Хареса ми този копнеж да споделиш с морето.Поздрави!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...