Първо ти !
Ще поскитам из алеите морски.
Бавно до морето ще стигна,
ще затворя очите за злобата хорска,
на слънцето сгушено ще намигна .
Пясъкът от чувствата ще диша.
В ръцете песъчинките изтичат.
Сърцето ми по теб въздиша.
Вълните в мен стихове отмиват
и плиснала се нежност ме покрива.
Дойдох, море, да си почина
от чувства оковаващи и силни.
Дойдох, за ти кажа доста -
уж скитах се, уж търсих поста,
но шумът на твоите води
в топлата ласка днес ме приюти.
Не се загубих!
Исках да съм ничия!
Чайките очите ми да вземат.
Първо ти, море, да ме превземеш.
© Радка Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря на всички , зареждате ме с много сила!
-
Море необятно от сълзи и спомени
пред тебе всеки изплаква душата си
а ти все събираш сълзите отронени
и пазиш ги свято - дълбоко в недрата си...
Много нежна изповед. БРАВО!!! -
Красив стих, пишеш прекрасно!!!
Поздрав!
-
хубаво е, много е хубаво!
с обич, Радка. -
Хареса ми този копнеж да споделиш с морето.Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
