Първоаприлска дума

На прага вперила очи
стои в очакване Иванка,
в ума са плъзнали мечти
за тихо гукане под сянка.

Очаква своя годеник,
пътувал дълго из чужбина
и тихичко плете език,
че времето за среща мина.

Напряга поглед и държи
в ръка писмото пожълтяло,
в което влюбени души 
втъкават своето начало.

Но няма помен от Иван
и неговата песен звънка.
Защо ли този калпазан
все още няма го отвънка?

Иванка свежда поглед благ
и плика със писмо отваря,
а в миг първоаприлски знак
в последен ред й отговаря.