21.04.2007 г., 6:19

Път

1.5K 0 2

По път вървях, света видях -
небето докоснах, в морето се влях.
Все напред ме тегли сърцето,
не, не искам да се връщам назад.


Следвах слънцето, гонех вятъра,
ръце заравях дълбоко в прахта.
Пречистен от спомени, забравил мъките,
в очите на всеки аз виждам любов.


Де да можех да спра времето,
да дам на хората частица от себе си;
намерил бих вярата дълбоко в душите им.
Боже, дай ми силата да паля искри!


Път винаги има!
Върви все напред!
Не скланяй глава,
а върви, а върви, а върви...
...и не спирай!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...