21.04.2007 г., 6:19 ч.

Път 

  Поезия
1105 0 2

По път вървях, света видях -
небето докоснах, в морето се влях.
Все напред ме тегли сърцето,
не, не искам да се връщам назад.


Следвах слънцето, гонех вятъра,
ръце заравях дълбоко в прахта.
Пречистен от спомени, забравил мъките,
в очите на всеки аз виждам любов.


Де да можех да спра времето,
да дам на хората частица от себе си;
намерил бих вярата дълбоко в душите им.
Боже, дай ми силата да паля искри!


Път винаги има!
Върви все напред!
Не скланяй глава,
а върви, а върви, а върви...
...и не спирай!

© Кристиана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??