14.07.2006 г., 21:45

Път напред - път назад

1K 0 3
Нежно откъснато в танц се понася
увяхващо малко дъбово листо...
преплело съдба, преплело се цяло
във пътя последен със вятъра ръка за ръка...

А долу сред есената покривка
поседнал е смирено беден музикант...
изплакващ сърцето, изплакващ със песен,
песен любовна, песен за земния край...

как нявга случайно се срещнал
със малка принцеса, с голямо сърце...
как тихо до нея приседнал
и прочел що мъчело това невинно дете...

И поискал, поискал музиканта
да отмие поне малка част от тази тъга...
и го сторил (поне така се надява), и го сторил,
но... но на най-висока цена...

Под пластове от сълзи и болка,
под пластове отчаяние и тъмнина...
той видял малко кокиче, как тихо разцъфва,
той се влюбил без дори да усети това...

И пеел тогава за нея
и пеел песента на своето сърце...
пеел от обич, пеел защото
преливала в музика цялата му душа...

Но както винаги дошъл и момента
да поемат по своя път тез две души...
да открият вълшебствата скрити дълбоко,
скрити в сърцата... чакащи ключето - чакащи Любовта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Баротов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...