Пътeкa
Когато сгрешиш и започнеш да страдаш,
ще бъда до теб, ще прогоня мига,
във който си чувствал частица омраза,
която е бродила в твойта душа.
При теб ще остана, дори да е късно,
да върна мига, в който бил си до мен,
ще вплитам във твоите своите пръсти,
ще чувствам дъха ти под устни от лен.
И щом се усмихнеш, и щом проговориш -
ще стихне мигът, ще отмине мигът,
вратата зад себе си аз ще затворя -
ще бягам от теб, но към теб ще вървя.
След мен ако тръгнеш, по моите дири,
пътека една ще отваря врата -
през нея ще минеш ли, за да достигнеш
до мен, до сърцето ми, до любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Калъчева Всички права запазени
