Пътeкa
Когато сгрешиш и започнеш да страдаш,
ще бъда до теб, ще прогоня мига,
във който си чувствал частица омраза,
която е бродила в твойта душа.
При теб ще остана, дори да е късно,
да върна мига, в който бил си до мен,
ще вплитам във твоите своите пръсти,
ще чувствам дъха ти под устни от лен.
И щом се усмихнеш, и щом проговориш -
ще стихне мигът, ще отмине мигът,
вратата зад себе си аз ще затворя -
ще бягам от теб, но към теб ще вървя.
След мен ако тръгнеш, по моите дири,
пътека една ще отваря врата -
през нея ще минеш ли, за да достигнеш
до мен, до сърцето ми, до любовта.
© Евгения Калъчева All rights reserved.
