Пътeкa

Jun 12, 2010, 7:45 PM

Poetry

893 0 3

Когато сгрешиш и започнеш да страдаш,

ще бъда до теб, ще прогоня мига,

във който си чувствал частица омраза,

която е бродила в твойта душа.

При теб ще остана, дори да е късно,

да върна мига, в който бил си до мен,

ще вплитам във твоите своите пръсти,

ще чувствам дъха ти под устни от лен.

И щом се усмихнеш, и щом проговориш -

ще стихне мигът, ще отмине мигът,

вратата зад себе си аз ще затворя -

ще бягам от теб, но към теб ще вървя.

След мен ако тръгнеш, по моите дири,

пътека една ще отваря врата -

през нея ще минеш ли, за да достигнеш

до мен, до сърцето ми, до любовта.

Please sign in with your account so you can comment and vote.