Пътеки на безкрая
По стръмните пътеки на безкрая
се скитат непознати светове.
Къде отиват - няма кой да знае,
кого ще срещнат, нито пък къде.
Разтворени пространства се пилеят.
Незнайни, неоткрити ветрове
разнасят смях и плач и се люлеят
на люлката на древни богове.
Пресичат се измислени вселени,
валят луни и пада звезден прах,
проникват траектории зелени
в неволното усещане за страх.
А истините стари на Всемира
поставят своя вечен паралел,
но всъщност, цял живот не се разбира
какво си дал или какво си взел.
В едно дали събрал си ада с рая,
мълчал ли си, издигал ли си глас...
Най-стръмните пътеки на безкрая
се скитат, непознати, вътре в нас.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
