28 мая 2013 г., 12:24

Пътеки на безкрая 

  Поэзия
771 2 5

По стръмните пътеки на безкрая
се скитат непознати светове.
Къде отиват - няма кой да знае,
кого ще срещнат, нито пък къде.

Разтворени пространства се пилеят.
Незнайни, неоткрити ветрове
разнасят смях и плач и се люлеят
на люлката на древни богове.

Пресичат се измислени вселени,
валят луни и пада звезден прах,
проникват траектории зелени
в неволното усещане за страх.

А истините стари на Всемира
поставят своя вечен паралел,
но всъщност, цял живот не се разбира
какво си дал или какво си взел.

В едно дали събрал си ада с рая,
мълчал ли си, издигал ли си глас...
Най-стръмните пътеки на безкрая
се скитат, непознати, вътре в нас.

© Вики Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??