Пътища на Любовта
Пътища на любовта
Присъдата на самотата сваля маските обични.
Разплатата-съдба избира изходи - себични…
Защо пред две врати сълзят, пълзят сърцата?!
По-просто е! Къде е истината? И къде лъжата?
Каква искра във вихъра на мислите ще скриеш?
Не е ли истина, нима лъжа е, че отговорите -
един поне - от обич... и до обич ще откриеш?
Ще искаш да е само твой и да те носи на крилете
на всичките доверия, напук на страховете…
Детето в теб умее да заличава Тъмното
чрез Светлината. Къде отиде? Моля, потърси го!
Нима при Залеза?! Върни го! Тръгнете към Зората!
Достигнете ли млади Изгреви в прозрачната следа
на въздуха, от относителната правда на Реда
ще се излюпят пърхащите Пътища на Любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
