Пътища на Любовта
Пътища на любовта
Присъдата на самотата сваля маските обични.
Разплатата-съдба избира изходи - себични…
Защо пред две врати сълзят, пълзят сърцата?!
По-просто е! Къде е истината? И къде лъжата?
Каква искра във вихъра на мислите ще скриеш?
Не е ли истина, нима лъжа е, че отговорите -
един поне - от обич... и до обич ще откриеш?
Ще искаш да е само твой и да те носи на крилете
на всичките доверия, напук на страховете…
Детето в теб умее да заличава Тъмното
чрез Светлината. Къде отиде? Моля, потърси го!
Нима при Залеза?! Върни го! Тръгнете към Зората!
Достигнете ли млади Изгреви в прозрачната следа
на въздуха, от относителната правда на Реда
ще се излюпят пърхащите Пътища на Любовта.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
