Пътищата ни се разделиха...
Стана ми някак студено,
от онази вечер, когато те видях,
аз зная, ти си миналото опетнено
и да се върна пак при теб е грях...
Аз зная, нямам място в ръцете ти,
топла утеха при теб не ще търся
и няма да легна пак на сърцето ти,
няма, не ще те потърся...
Отричам те... отричам небето, звездите,
отричам себе си, целия свят,
отричам онази любов във очите,
възродила се пак с огнен цвят...
Не, не си за мен,
отдавна разделиха се нашите пътища,
аз съм студена и ти си студен,
така за нас е решила съдбата...
Тръгваш, мили, ти по своя път,
аз по своята пътечка,
край тебе цветята цъфтят ли, цъфтят,
а сенките дебнат в съседна пресечка...
Аз и ти решихме,
повече в очите да не се погледнем,
вярно е, че се сдобрихме,
но онази болка пак остава същата...
Миналото аз не ще забравя,
макар че те оставих,
грешките си пак не ще поправя,
въпреки, че никога не те забравих...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Маринова Всички права запазени
Прощаваме й,мразим я,забравяме я,помним я...Наша е... 
