13.10.2020 г., 20:46 ч.

Пътувай с мир 

  Поезия
411 7 11

Не знам дали те имах, днес те няма.
Там, някъде, от другата страна -
пренесе неживяните си драми
за хиляди измислени неща.

Не знам дали остава празнотата,
като урок, присъда или дар.
Достатъчно ли дълго на земята
човек присъства, ражда ли се стар?!

Сега си в недостъпно измерение,
далеч от зъл бодил и камък твърд.
Когато отбелязваме рождение,
в един различен свят, празнуват смърт.

А всъщност, може би, е пътешествие
в стотици паралелни светове,
в които светлината е приветствие
към новото си, слънчево дете.

Пътувай с мир, свободна от тетъра
на дребните окови и плътта,
а аз не паля свещи - тръгвам с вятъра,
по своя собствен път към вечността.

© Вики Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Стихиите винаги съпътстват човека, имащ сили да надхвърли тясното пространство на дома.
  • "Не знам дали те имах, днес те няма.
    Там, някъде, от другата страна -
    пренесе неживяните си драми
    за хиляди измислени неща.

    Пътувай с мир, свободна от тетъра
    на дребните окови и плътта,
    а аз не паля свещи - тръгвам с вятъра,
    по своя собствен път към вечността."
    Много красиво! Поздравления!
  • Много е хубаво!
  • Тъжно и хубаво посвещение.
  • Самодива... Само дива? Сам, о, Дива?
    Хареса ми.
    И стихотворението.
  • Харесва ми!
  • "Не знам дали остава празнотата,
    като урок, присъда или дар.
    Достатъчно ли дълго на земята
    човек присъства, ражда ли се стар?!"

    Нееднозначни въпроси , нееднозначни отговори...Хубав стих!
  • Да,живота е едно пътуване във времето на бурни събития, нежна лудост и много неочаквани обрати...
    Харесва ми жаждата за обич и красота в стихотворението ти!
    Поздравления, Вики!
  • И аз не знам защо остава празнотата, но остава..
    Много харесах.
  • Въпреки че е тъжно, е много красиво. С всеки следващ прочит се открива нещо ново.
  • Навярно животът е пътешествие... не ни е съдено да го знаем. Навярно е предопределено - някои да умират млади, а други да се раждат стари. Но определено е Съдба и Собствен път... Разбуни мислите ми, Вики. Мъдрец си ти...
Предложения
: ??:??