Oct 13, 2020, 8:46 PM

Пътувай с мир

  Poetry
602 7 10

Не знам дали те имах, днес те няма.
Там, някъде, от другата страна -
пренесе неживяните си драми
за хиляди измислени неща.

Не знам дали остава празнотата,
като урок, присъда или дар.
Достатъчно ли дълго на земята
човек присъства, ражда ли се стар?!

Сега си в недостъпно измерение,
далеч от зъл бодил и камък твърд.
Когато отбелязваме рождение,
в един различен свят, празнуват смърт.

А всъщност, може би, е пътешествие
в стотици паралелни светове,
в които светлината е приветствие
към новото си, слънчево дете.

Пътувай с мир, свободна от тетъра
на дребните окови и плътта,
а аз не паля свещи - тръгвам с вятъра,
по своя собствен път към вечността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...