Пътуването се отлага за момента,
ако е писано, то просто ще се случи.
А времето е вехта стара лента,
върху която споменът ще се заключи.
Откривам те сред бледата тълпа,
където грееш ти като рубин.
Окъпана от мека светлина,
по-нежна и от пластелин.
Пътуването се отлага, да,
но другаде недей да отпътуваш.
Защото двама сме от другата страна -
и няма да допусна да тъгуваш.
Откривам те сред жарките лъчи,
ти светиш ярко като слънце.
И само в твоите очи блести
на свободата парещото зрънце.
© Константин Дренски Всички права запазени