Apr 2, 2023, 10:07 PM

Пътуване

  Poetry
647 0 0

Пътуването се отлага за момента,
ако е писано, то просто ще се случи.
А времето е вехта стара лента,
върху която споменът ще се заключи.

 

Откривам те сред бледата тълпа,
където грееш ти като рубин.
Окъпана от мека светлина,
по-нежна и от пластелин.

 

Пътуването се отлага, да,
но другаде недей да отпътуваш.
Защото двама сме от другата страна -
и няма да допусна да тъгуваш.

 

Откривам те сред жарките лъчи,
ти светиш ярко като слънце.
И само в твоите очи блести
на свободата парещото зрънце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Дренски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...