Обичаш ли да пътуваш?
Да изчезваш в линиите отпред.
На природата да се любуваш,
да забравяш света черноглед.
Моментът, в който се успокояваш,
светлините плахо те водят,
а ти просто се доверяваш,
защото мислите ти някъде бродят.
Сещаш се за своята дестинация,
и лека усмивка се показва,
защото във всяка ситуация,
някой за теб хубави думи казва.
И те чака,
и се вълнува,
преди да тръгнеш даже плака,
защото за присъствието ти бленува.
Някой те обича безкрайно,
някой се моли да пристигнеш,
подготвя се всеотдайно,
моли се, целта да достигнеш.
Така че, съсредоточи се,
мислите събери,
в пътя намери се
и живота избери.
Все пак обичаш да пътуваш,
и искаш пак да го правиш,
за срещата да се вълнуваш,
дори минутка щастието да не забавиш!
© Ева Илиева Всички права запазени