3.01.2019 г., 14:13

Пътят

1.2K 1 0

Обичаш ли да пътуваш? 

Да изчезваш в линиите отпред.

На природата да се любуваш,

да забравяш света черноглед.

    

Моментът, в който се успокояваш,

светлините плахо те водят,

а ти просто се доверяваш,

защото мислите ти някъде бродят.

    

Сещаш се за своята дестинация,

и лека усмивка се показва,

защото във всяка ситуация,

някой за теб хубави думи казва.

    

И те чака, 

и се вълнува,

преди да тръгнеш даже плака,

защото за присъствието ти бленува.

    

Някой те обича безкрайно, 

някой се моли да пристигнеш,

подготвя се всеотдайно,

моли се, целта да достигнеш.

    

Така че, съсредоточи се,

мислите събери,

в пътя намери се 

и живота избери.

    

Все пак обичаш да пътуваш,

и искаш пак да го правиш,

за срещата да се вълнуваш,

дори минутка щастието да не забавиш! 

    

    

    

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ева Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...