3 янв. 2019 г., 14:13

Пътят

1.2K 1 0

Обичаш ли да пътуваш? 

Да изчезваш в линиите отпред.

На природата да се любуваш,

да забравяш света черноглед.

    

Моментът, в който се успокояваш,

светлините плахо те водят,

а ти просто се доверяваш,

защото мислите ти някъде бродят.

    

Сещаш се за своята дестинация,

и лека усмивка се показва,

защото във всяка ситуация,

някой за теб хубави думи казва.

    

И те чака, 

и се вълнува,

преди да тръгнеш даже плака,

защото за присъствието ти бленува.

    

Някой те обича безкрайно, 

някой се моли да пристигнеш,

подготвя се всеотдайно,

моли се, целта да достигнеш.

    

Така че, съсредоточи се,

мислите събери,

в пътя намери се 

и живота избери.

    

Все пак обичаш да пътуваш,

и искаш пак да го правиш,

за срещата да се вълнуваш,

дори минутка щастието да не забавиш! 

    

    

    

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ева Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....