3 янв. 2019 г., 14:13

Пътят

1.2K 1 0

Обичаш ли да пътуваш? 

Да изчезваш в линиите отпред.

На природата да се любуваш,

да забравяш света черноглед.

    

Моментът, в който се успокояваш,

светлините плахо те водят,

а ти просто се доверяваш,

защото мислите ти някъде бродят.

    

Сещаш се за своята дестинация,

и лека усмивка се показва,

защото във всяка ситуация,

някой за теб хубави думи казва.

    

И те чака, 

и се вълнува,

преди да тръгнеш даже плака,

защото за присъствието ти бленува.

    

Някой те обича безкрайно, 

някой се моли да пристигнеш,

подготвя се всеотдайно,

моли се, целта да достигнеш.

    

Така че, съсредоточи се,

мислите събери,

в пътя намери се 

и живота избери.

    

Все пак обичаш да пътуваш,

и искаш пак да го правиш,

за срещата да се вълнуваш,

дори минутка щастието да не забавиш! 

    

    

    

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ева Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...