Пътят надолу е толкова лесен –
вървиш, а пък сякаш летиш с лекота.
Заглъхва край теб всяка празнична песен,
все по-неугледен е край тебе света.
Не искам по пътя надолу да ходя,
там тъмно и мрачно е, непрестанно вали.
Сърцето задъхва се от изнемога,
объркана чувствам се и ме боли.
Не! Искам слънцето отново да видя!
Искам лъч топлина от обичащи хора!
Искам да вярвам, че доброто ще стигне
до най-закоравелия престъпник в затвора.
Искам да гледам към небето с надежда,
искам да бъда повече от победител,
искам със смях живота си да зареждам
и да бъда участник в него, не зрител.
Искам и тръгвам… Нагоре, нагоре.
Нищо че паднах в калта, че се сринах.
Привдигна ме Бог в милостта си отново
и трудния миг от живота преминах!
© Галина Пенева Всички права запазени