7.06.2016 г., 20:47

Пътят надолу

656 0 0

Пътят надолу е толкова лесен –

вървиш, а пък сякаш летиш с лекота.

Заглъхва край теб всяка празнична песен,

все по-неугледен е край тебе света.

 

Не искам по пътя надолу да ходя,

там тъмно и мрачно е, непрестанно вали.

Сърцето задъхва се от изнемога,

объркана чувствам се и ме боли.

 

Не! Искам слънцето отново да видя!

Искам лъч топлина от обичащи хора!

Искам да вярвам, че доброто ще стигне

до най-закоравелия престъпник в затвора.

 

Искам да гледам към небето с надежда,

искам да бъда повече от победител,

искам със смях живота си да зареждам

и да бъда участник в него, не зрител.

 

Искам и тръгвам… Нагоре, нагоре.

Нищо че паднах в калта, че се сринах.

Привдигна ме Бог в милостта си отново

и трудния миг от живота преминах!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Пенева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...